Съпругата ми също се разведе, бедният ми матрак с отворени пружини, две години по-късно получих

Казвам се Йонг, селски човек. Когато с жена ми сме на село, сватовникът ни представя, просто знайте, че сме на 30 години, в провинцията хората на тази възраст са женени, децата ходят на училище. Така че бързаме, видяхме се няколко пъти, след като се ожениха. Жената е грозна, семейството ми е бедно, затова ходим заедно. Хората в селото ни се смееха, смехът ни е почти идеален. Но на мен и жена ми не ни пука, стига да живеем, дните ни ще са наред, каквото и да казват другите хора. След брака работя усърдно, съпругата ми много ме обича. Защото съм беден вкъщи, често не мога да си купя месо за ядене, понякога имам месо за ядене, съпругата е храната за майка ми и мен. Майка ми и аз ѝ бяхме много задължени, тя не ядеше, казваше, че се страхува от мазнини. Всъщност знам, че не иска да яде. Със съпругата ми се обичаме живота си, три години по-късно, с жена ми родихме син, а с жена ми - две деца, семейство, живеещо прост и щастлив живот. Съпругата е вкъщи, за да се грижи за две деца и майка си, аз пристигам рано на работа, доходите са много по-високи от преди. Спестявам, искам да спестя още пари, за да могат двете деца да четат. Но изведнъж открих, че жена ми греши, аз си почивам вкъщи, жена ми винаги казваше да имам нещо за излизане, децата нямат значение, изхвърляй ме навън, ходя по цял ден. Попитах я къде да отиде, тя каза безизразно, „не ме интересува“. Веднъж тайно я проследих, но я откриха. Тя беше ядосана и аз се карахме, шумно и шумно, тя каза, че няма да мога да се оженя за мен, през годините страдам. Аз и тя казахме: „Ще се опитам да спечеля пари, ще ѝ направя добър живот възможно най-скоро.“ Съпругата не каза нищо, очите му бяха зачервени. По-късно отново се скарахме няколко пъти. Последния път, когато с жена ми подадохме молба за развод, тя каза, че няма да печели пари, парите са твърде малко, не мога да ѝ осигуря добър живот. Тя каза, че не иска тези бедни дни, иска да си намери богат женен. Слушай жената, която каза, тя отново не е вкъщи в почивния си ден, трябваше да си намери дом предварително. Бях ядосан, в началото си помислих, че ако не бях беден, и аз нямаше да се оженя за нея, сега ще ме остави беден, ще се разведа. Отивам импулсивно и нейният развод, тя събра част от багажа и си тръгна. След развода не съм я виждал, позволих на майка ми да помага с грижите за децата, докато работеше. След като жена му си тръгна, няма смях в дома, животът е много горчив, много самотен. Понякога си мисля за съпругата, липсват ми топлите дни, които бяхме заедно. Беше така две години, пружинният матрак е счупен, купих го след връщане, когато получих писмо, в което пишеше „скъпи съпрузи, преподобни“, веднага отворих писмото и погледнах нагоре. Писмото е написано от съпругата, съпругата казва: скъпи съпруже, когато видиш това писмо, може би съм мъртва. Бях се разболял от рак, може би ще спечеля няколко, но шансовете за излекуване не са големи, така че не искам да харча пари. Първоначално семейството ни е бедно, не искам да влача теб и двете деца, толкова е жестоко, а ти се разведе. От теб зависи да се грижиш за две деца и свекърва си, имаш право да се ожениш за едно от тях. Сълзи мокри хартията на писмото, гърбът на думата е размазан. Първоначално съпругата ми беше толкова обичана! Заради подозренията на бедната съпруга се разведох, отворих пружинен матрак, две години по-късно го получих, какво мислите? (Снимки от интернет, ако има някакво нарушение, моля, свържете се с автора, за да го изтриете, копирането е забранено, копирането на цялата мрежа е докладвано, безмилостно!)